Автор: Прометея Коралска

История на моето раждане:

Бяхме се подготвили психически за раждане вкъщи още преди бременността да настъпи, образовах се неуморно. Бременността ми мина леко, доста леко и приятно. Усетих се натежала чак накрая.

Раждането започна с така нареченото изтичане на води, което се усеща. Контракции имах и през последния триместър, те бяха подготвителни. След изтичането на водите станаха плавно по-усещащи се, по-силни.

От изтичането на първите води до самото излизане на бебето минаха 40 часа.

Първите 24 часа контракциите леко и постепенно се засилваха, процес който ме удиви с непреклонната си последователност. След това ставаха вече много силни, дълги и болезнени. Най-болезнени бяха през последните 30 минути.

Запазих спокойствие през цялото време, знаех че болката която усещам е за добро и ще доведе до начало на нов живот. Някои наричат контракциите не болка, а много интензивни усещания. Аз сменях пози непрекъснато и откровено ме болеше.

Родих във вертикална позиция, на колена върху легло, за да използвам помощта на гравитацията. Не напъвах изобщо, знаех че контракцията си върши сама работата и че има опасност да се разкъсам, ако напъвам преди главичката на бебето да се вижда.

Последните часове имах прекрасната помощ от други майки, които също са родили вкъщи.

Е, като ми казаха че се вижда косичка, напънах и бебето излезе много бързо!

Всичко с кърменето си започна идеално, и все още кърмя игривото си вървящо, скачащо и опитващо се да говори детенце!

Не ваксинираме изобщо.

Обич на всички раждащи от мен, образовайте се – там е силата ви!!!

Подобни публикации: