Автор: Борислава

Будното, активно раждане дава възможност на жената да бъде свидетел на началото на най-дълбоката, най-драматична метаморфоза, доживотна промяна във физическо, емоционално и духовно ниво, а именно свидетел на превръщането ѝ в майка, изпълнявайки най-значимата и съкровена мисия в живота си, отредена от природата. А това е да отгледа своето дете по най-прекрасния и обичащ начин. Будното съзнание на жената в този момент несъмнено ще доведе до жизненоважния процес за двете страни, а именно процесът на влюбване на майката в своята рожба, което ще бъде впоследствие основна движеща сила във всяко нейно действие и решение.

В личен план моята нагласа за раждането беше изцяло положителна, наобратно на много истории за травмиращо раждане, които бях чувала. Чаках с търпение да преживея този съкровен момент на появата на моето бебе, да докажа на себе си и на другите, че раждането може да е положително събитие, изпълнено с незабравими, красиви, емоционални мигове, както трябва да бъде за да се посрещне един нов живот. И действително така се получи…

С първото ми дете – Ангел, в болницата постъпих със силни болки и чести контракции, след като бях върната три пъти оттам до този момент. Поставиха ми обезболяваща инжекция и контракциите се регулираха и разредиха. Започна чакането. Можех да се разхождам из коридора, да лежа, да заемам каквито си пожелая пози, изцяло свобода на движение.

Контракциите се засилваха отново и постепенно зачестиха. Кулминацията наближаваше. Медицинската намеса до този момент включваше два прегледа за разкритие, пукане на мехура и клизма.

На десет сантиметра разкритие ме качиха на родилната маса, където ми беше поставена система с окситоцин и след по-малко от десет минути моята първа рожба се роди. Успях да му се полюбувам и погаля за кратко.

Знаех за приетите практики в болниците да задържат бебетата далеч от майките им за няколко часа. Това го бях приела и тогава го намирах за нормално – да може майката да си почине от изтощителния процес на раждане. Изненада ме обаче едно усещане, след като Ангел се роди – огромно облекчение и неочаквана енергия и бодрост, така че ако някой ми предложеше да отидем на банкет – с удоволствие щях да се съглася, ако не бях в болница за раждане. Аз уж трябваше да съм уморена и да искам да спя. Друго, което ми направи впечатление, е растящото желание с всяка минута да ми дадат детенцето да го сложа в скута и да му дам да суче. Накрая след няколко часа тръпнех от нетърпение, питайки през десет минути кога ще ми го дадат.

За съжаление за Ангел се установи, че е имало вътреутробна инфекция и има хрипове и проблеми с душането. Две денонощия беше в кувиоз на антибиотици и отделен от мен. Имах усещането, че няма да преодолея мъката и стреса. Междувременно се опитвах да се цедя и в деня, в който ми дойде кърмата, ми дадоха детето ми да си го накърмя за първи път. Незабравими, осмислящи живота моменти. Кърмехме се до годинката, преодоляхме много проблеми.

Въпреки, че се чувствах по-подготвена преди раждането на Ясен, все пак се намериха изненади. Бях избрала болница, където ще ми дадат детето веднага след раждането да суче и ще си е с мен през цялото време. Пак с нагласа, че всичко ще мине даже още по-гладко, аз не намерих смисъл да бързам за болницата. Първата контракция дойде рано сутринта. Малко по-късно бях при моята лекарка, която установи, че има два-три сантиметра разкритие. След няколко часа и силни контракции потеглихме. Приеха ме с пет сантиметра разкритие и най-неочаквано за мен, въпреки, че исках да раждам без упойка, аз промених решението си.

Тогава започнаха пречките на раждането и изненадите – заради упойката веднага ми поставиха система с окситоцин и веднага болките станаха двойни. Освен това тази система ме прикова към леглото и нямах възможност да заемам удобни пози. На всичко отгоре не усещах никакво облекчаване от упойката, както се предполагаше. И след малко повече от половин час и двойни мъки се качих на родилната маса. Още няколко минутки – и Ясен проплака.

В последствие установих колко негативи, освен очевидните, ми е донесла упойката. Когато след един час го сложих да суче – аз го наблюдавах, като че ли не е моето дете, това беше крайно непонятно за мен. А на следващия ден беше много сънлив и не можех да го накърмя по никакъв начин. И при изписването беше свалил около десет процента от теглото си. Всичко, което в последствие разбирам, е било страничен ефект от упойката. Радвам се, че нещата бързо се нормализираха, той започна да суче и сучеше няколко дни денонощно – всичко това помогна да се кърмим успешно и до този момент.

Често се връщам към прекрасните момент на раждане, на първия поглед към моите деца, на първото докосване и винаги се удивявам на уникалния механизъм, творение на Майката Природа, по който една майка се стреми да даде най-доброто от себе си, всичко, което има, за да продължи новият живот по най-обичан начин и да продължи с кърменето. И съм безкрайно щастлива, че успях да стана част и да изпитам магията на този благословен момент на появата на нов живот.

Подобни публикации: