Автор: Мария от „За близнаците“

Реших да споделя разказа за раждането на моите две дъщерички и в сайта „За раждането-откровено“, за да окуража и други майки на близнаци, че нормалното раждане на две бебета е не само възможно, но е и едно незабравимо събитие! Макар да се води „рискова“, бременността с близнаци може да протече съвсем безпроблемно и нормално и не е задължително да завърши със секцио, стига бебенцата да са в благоприятна позиция! Изживяването определено си струва – за майката, за таткото и за близнаците!

vlcsnap-4265361Холандия е единствената европейска страна, в която нормалната практика е да се ражда просто у дома с акушер и специално обучена медицинска сестра. Когато разбрах, че съм бременна доста бързо приех идеята за подобно раждане, но още на първия преглед в 10-а г.с. се оказа, че плановете ми ще трябва да претърпят малка промяна. „Виждате ли това, което виждам и аз – едно и… две!”,  каза гинекологът, докато сочеше двете точици на монитора. „Бременна сте с разнояйчни близнаци!” Честно казано изненадата ми беше толкова голяма, че не успях да кажа нищо смислено, за сметка на това в главата ми веднага почнаха да се въртят мисли за рискова бременност, преждевременно раждане и неуспех с кърменето…

За щастие тук бременността се приема като един съвсем нормален физиологичен процес, фактът, че бях бременна с близнаци ми осигури само по-чести посещения при гинеколог (а не при акушерка) и повече ехографски прегледи вместо предвидените 2 през цялата бременност. Може би успокоена и от този факт изкарах една прекрасна бременност и за късмет дори ми се размина гаденето. За сметка на това се сдобих с огромен апетит и стремително нарастващ двоен корем. Таткото се грижеше много да ям пълноценно и да наддавам достатъчно, за да растат добре и бебчетата. Още от самото начало се надявах тайничко да успея да родя нормално,  вариант препоръчан и от следящия ме гинеколог, при положение, че близнаците са в подходяща позиция. В най-добрият случай и двете бебета трябваше да са обърнати с главичките надолу, ако ли не, нормално раждане можеше да се опита дори ако само първото бебе е разположено главично, защото след като то се роди, раждането на второто е вече по-лесно, пътят е вече „постлан”.

При мен в началото девойките бяха една над друга, но в 27-а седмица послушно се обърнаха и двете с главичките надолу и възможността за вагинално раждане започна да придобива все по-реални измерения. Бебчетата растяха все повече, а всяка изминала седмица разсейваше малко по малко и страха ми от преждевременно раждане. Посетих и курс за кърмене, в който ме увериха, че кърменето на близнаци съвсем не е невъзможна мисия и специално за мен се бяха подготвили с две кукли за нагледна демонстрация на позите за кърмене на две бебета. Терминът ми беше на 1 септември и лека-полека лятото навлизаше в разгара си, наум си бях избрала средата на август за голямото събитие.

Digital CameraНай-горещият месец настъпи неусетно и лекарят ми почти се изненада като се върна от отпуск и ме завари още с големия корем. А той беше наистина огромен – обиколката ми стигна до 135 см.! В последните дни за съжаление получих много неприятен сърбящ обрив по тялото от бременността и силни болки в междукрачието, от които почти не можех да ходя.  Бях влязла вече в 38-а г.с без никакви признаци за започване на родова дейност и решиха да ме приемат в болница за предизвикване на раждането.

Болничното раждане в Холандия е организирано, за да протече по начин, осигуряващ максимално спокойствие и уединение на родилката и тези, които са с нея. Почти няма татко, който да не присъства на раждането, някои жени предпочитат в този момент до тях да е и  близък приятел или роднина. Противно на разпространените в България истории въобще не се чува за случаи на припаднали или уплашени татковци. Напротив – за тях това е възможност да бъдат с майката в този толкова важен и за двамата момент и да й помагат, да я насърчават да диша правилно при контракциите и да я подкрепят при напъните. Неписана традиция е таткото да прерязва и пъпната връв на току-що роденото бебе. Раждането е наистина преживяване за цялото семейство, а не само изпитание за майката.

vlcsnap-399380

Ако раждането не протича вкъщи, а в болницата, то преминава в т..нар. „родилни стаи”, в които на родилката и придружителите е осигурено собствено лично пространство през цялото време. В болницата се отива при усложнения или поради някакъв риск, свързан с бременността. Ражда се с акушерка и без огромен екип от лекари, гинеколог се намесва в по-специални случаи, като раждането на близнаци е един от тях. Родилката може да се разхожда, да слуша музика, да гледа телевизия и по принцип персоналът и лекарите се стараят да следят процеса на раждане, но да й оставят и максимална свобода и уединение с таткото, защото се счита, че спокойствието е също много важен фактор за едно леко раждане.

Моето раждане започна рано сутринта на 14 август, пристигнах в болницата и след един обикновен преглед и без традиционните у нас клизма и бръснене ми поставиха таблетки за предизвикване на раждането и отпускане на матката. Нямах никакво разкритие. От разказите за индуцирано раждане, които бях чела бях сигурна, че ще родя още същия ден, но плановете ми пак не излязоха верни. Получих леки контракции, които към обяд се засилиха и станаха и малко по-болезнени, но до вечерта всичко затихна въпреки хапчетата.  Мислех си, че ако това са контракциите раждането е направо песен. Разхождах се, успявах да поспивам и се стараех да дишам колкото се може по-дълбоко при по-силните контракции, което ми носеше огромно облекчение. Таткото беше до мен или почиваше, докато аз почивах на осигуреното му сгъваемо легло. Включваха ме и към апарат за следене на тоновете на бебетата и един от най-милите ми спомени оттогава е как сърчицата им биеха в пълен синхрон. От време на време идваше да ме проверява лекар, за да сложи поредната доза хапчета или някоя сестра предпазливо надничаше от вратата, за да попита дали имаме нужда от нещо. В крайна сметка решиха да продължим на следващия ден и ме оставиха да си почина за през нощта.

 На следващата сутрин с помощта на хапчетата пак ми предизвикаха контракции, но този път вече бяха доста по-силни. Казаха ми, че матката ми е толкова голяма, че не успява да контрахира добре. Пак се надявах да родя бързо, но разкритието ми не напредваше. За щастие тоновете на бебетата бяха наред. На обяд спукаха водите на Джордана и в 16 часа следобед вече имах 4 см разкритие и си беше малък празник за всички. Сложиха ми система и започнах вече наистина малко да се мъча, на всичкото отгоре  в другите стаи си раждаха през цялото време и чувах как извеждат родилките и бебетата, а аз си стоях от 2 дни без никакъв резултат. Последните часове ги прекарах свита на леглото, бях помолила мъжа ми да пусне щорите и в полумрака се концентрирах само към отминаването на зачестилите контракции.

Привечер започнах да усещам напъни и към 20 часа се оказа, че имам пълно разкритие, попитаха ме дали съм готова и след малко дойдоха гинеколожката и две акушерки.

Джордана се роди почти веднага само с няколко напъна в 20.48 часа – 3,095 кг. и 48 см, едно голямо и розово бебе! Таткото сряза пъпната връв и веднага я сложиха на гърдите ми.

vlcsnap-4260231

Първа среща на Джордана и мама

Няма по-прекрасно чувство на света от това да гушнеш тази новородена топчица живот, която се е свила в теб. Всичко ми се струваше нереално като в някакъв прекрасен сън. След няколко минути обаче я взеха, беше време да се роди и Мария-Луиза.

Този път нямах нито контракции, нито напъни. С ехографа видяха, че бебето е с ръчичката напред и гинеколожката я премести, а едната акушерка натискаше леко коремът ми, за да не се обърне. Попитах дали мога да напъвам и без контракции и след няколко напъна и Мария-Луиза проплака, роди се 11 минути след сестричката си – 2,760 кг. и 47 см.

Оказа се, че е трябвало да я извадят с вакуум, а аз въобще нищо не бях усетила, приказките за „постлания” път се оказаха верни! За разлика от Джордана тя се появи на бял свят с широко отворени очички. Таткото пак преряза пъпната връв и ми връчиха и двете бебета, които се сгушиха в мен и кротнаха. Чак след това ги измериха и им направиха Апгар тест – резултатът беше отличен и за двете 9/10!

Мария-Луиза току що родена

Мария-Луиза току-що родена

Без да ги мият, защото защитния слой мазнина от утробата е полезен за кожата им, им сложиха дрешки и шапчици като таткото помагаше през цялото време.

За съжаление след раждането получих кръвоизлив, тъй като плацентата не излезе и се наложи да я извадят ръчно под пълна упойка. Поради тази причина успях да поставя веднага след раждането на гърдата за кърмене само Джордана. Таткото беше дал малко АМ с чашка на Мария-Луиза, докато бях в операционната. Новородените „лочат” чудесно от чашка и по този начин не се нарушава сукателният им рефлекс.

Когато ме върнаха в отделението ме настаниха в отделна стая и само след 3 часа бебетата вече бяха при мен за първото кърмене. Оказа се, че сестрата на смяна е също майка на близнаци и ми даде много полезни съвети. И двете бебета засукаха добре, а след това заспаха блажено, вече при мама. Оттогава не са ни разделяли повече. На около всеки 3 часа идваше сестра, за да им смени памперсите и да ми подаде бебетата, отзоваваха се на всяко мое повикване, всички бяха изключително любезни. Храната също беше отлична, след втория ден дори можех да избирам от специално меню какво искам за вечеря – почти като в ресторант, а бях в съвсем обикновена болница.

Аз също се чувствах отлично и се възстановявах добре и още на втория ден всички се прибрахме вкъщи. Тук в първите 10 дни след раждането в дома на родилката идва специално обучена жена за няколко часа или за цял ден, която следи състоянието на майката и бебетата, помага за кърменето и при нужда върши и домакинската работа – готвене, пране, посрещане на гости, пазаруване… Макар че бях доста резервирана към подобен вид помощ, тя се оказа наистина много полезна – нашата жена идваше само 3 часа на ден, но и те бяха достатъчни, за да ми вдъхнат вяра, че всичко е наред и с таткото се справяме добре. Още през първата седмица се научих да кърмя бебетата едновременно и това направи кърменето още по-лесно и приятно и успешно.

В момента Джордана и Мария-Луиза са вече две малки госпожички, които тичат, бърборят и се забавляват чудесно заедно. Всеки ден поднася нови двойни изненади, предизвикателства и радости. Понякога ми е трудно да повярвам, че това са същите две топлички топчици, които се сгушиха кротко на гърдите ми на 15 август 2007-а година!

Разказът е препубликуван от блога „За близнаците“ с някои съкращения.
Оригинална публикация

Подобни публикации: