„Срещата с малкия човек за мен е празник.“

Автор: Даниела Маркова

Накратко ще споделя как се появи на бял свят нашият син Йордан. Нашето второ детенце стана повод за една реална приказка. Тази приказка стана факт, благодарение на лекаря ми, дал живот и на двете ми деца.

И така, на 5 март 2012г., сутринта в 6 часа тръгнахме с доктор Тодор Димитров към Плевен. По пътя беше весело, спокойно и много разведряващо с него. В 8.30ч. пристигнахме в клиника „Света Марина“ в Плевен и ме приеха там. Доктор Димитров беше подготвил всичко. Още като влязох атмосферата беше очарователна – чисто, в меки цветове, с картини и растения. Персонала – усмихнат и предразполагащ.

За около час направиха всички изследвания – ЕКГ, тест за упойки и антибиотици, всички от екипа на моя доктор дойдоха да се запознаят с мен и да се представят. После една акушерка ме заведе в предродилната зала. Порази ме отношението – взе ми сака, дрехите, аз понечих да си взема обувките – поне тях да нося, тъй като ми стана неудобно, а тя каза с усмивка – „Моля ви, това не е ваша работа, оставете всичко на нас, не се безпокойте за нищо“.

В предродилната зала ми направиха клизма и ме заведоха в реанимационен сектор да изчакам часа на операцията. Там ми пуснаха музика, пристигна анастезиологичната сестра, за да ме подготви и времето до 12 без 10 мина неусетно. Д-р Димитров дойде, поговорихме и с усмивка заедно отидохме в операционната. Там ми сложиха спиналната упойка, е, повече ме болеше отколкото при първото раждане в Шейново, но се преживява. Неонатологът също чакаше в залата, за да посрещне Данчо.

И така, д-р Димитров погледна часовника, усмихна се и каза – „Залагам на 45 минути, все пак знам как съм си свършил работата и предишния път.“ И работата започна. За 40 минути секциото приключи.

Нямаше усложнения, звучеше музика, Йордан се роди под звуците на балада на Металика в 12.40ч. – 3,210кг., 51см., проплака и неонатолога го отнесе. После пуснаха ЧРД бебе и ме отведоха в реанимация. Бях самичка там, но постоянно при мен имаше акушерка, сипва ми водичка, дава обезболяващо, взимах си хомеопатичните препарати през 15 минути. И така 6 часа.

В 19. 00ч. дойдоха две акушерки и с тях се раздвижих и се качих горе до стаята си. Учудих се на силите си, но усмивките на жените и готовността им да ме подкрепят в такъв тежък момент ми даде сили. Заведоха ме в банята, помогнаха ми да взема душ и отидохме в стаята. Докторът беше там, видя ме, похвали ме и каза ако има нужда – да звъня, без значение на час. Казах, че не искам единична стая, бях в двойна. На всеки час през ноща изваше акушерка ме пита как съм, да види има ли нужда нещо да смени.

На другата сутрин ми махнаха катетъра, сложиха лепенка и почнах да ходя напред назад, качвах се и по стълбите – нещо немислимо при първото ми раждане. Бебето Йордан го гледаха в неонатологията. Когато поисках – донесоха ми го, поседя при мен, порадвах му се, взеха го. Докторът каза, че е добре за мен на 6 март да почивам и на 7 ми март ми го донесоха по обед. Когато имах нужда – звънях на акушерката по телефона, тя идваше и го взимаше. Всички акушерки имат телефон в джоба си и можеш да звъниш при нужда, а те където и да са идват.

За храната – всичко беше чудесно. На третия ден ми донесоха меню – да си поръчам какво искам за обед и за вечеря по три неща. Ако искаш чай или сок допълнително също носят, но аз нямах особена нужда. Да не говорим за изобилието от хигиенни материали – лигнин, превръзки, козметика и каквото и да ти трябва за тоалет предлагат всичко, каквато марка пожелаеш.

На третия ден пожелах бебето да си е изцяло при мен, само през нощта да го взимат. Всяка сутрин минаваха по две визитации – за нас и за бебетата и при всяка майка идваше шефа на неонатологията да й каже как е детето. Правят всички изследвания, включително направихме и цялостна ехография на органи. Всяка вечер ни викаха, ако искаме, да присъстваме на къпането на бебето. А таткото беше с нас всеки ден от 16ч. до 20 ч.Моят доктор Димитров идваше всеки ден, срещаше се и с мъжа ми, за да го успокои и да му каже, че всичко е наред. И така до петия ден – визитацията мина и потвърди изписването ми. В уречения ден, на 9 март, поехме отново заедно с доктора към София.

Грижата на този човек за мен беше забележителна, той вече е повече от наш приятел, от сърце желаем само сбъднати мечти и щастливи мигове на този безкрайно всеотдаен лекар и ЧОВЕК.

На 9 март, аз и Йордан напуснахме клиника „Света Марина“, почерпихме екипа, снимахме се с акушерките и поблагодарихме за всичко преживяно там. И ако трябва да изразя това в цифри – няма тайна – оставихме в клиниката 960 лева и 60 лева за допълнителното пожелано от мен изследване на бебо.

Престоят ми в тази клиника беше като приказен миг, а раждането един от най-хубавите спомени в живота ми. Мисля, че всички болници и голям брой лекари, акушерки и санитари трябва да се поучат от всичко, което се случва там.

ДЪЛЖА ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ ЗА ДОБРИНАТА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА НА ВСИЧКИ ХОРА В ТАЗИ КЛИНИКА и НА Д-Р ТОДОР ДИМИТРОВ ПРЕДИ ВСИЧКО. Казвам го от сърце, защото го заслужават и горещо препоръчвам това място на всички, на които им предстои раждане.

Подобни публикации: