Автор: Делина Богоева

Родих първата си дъщеря със секцио. Преносвах, предизвикаха ми раждане с таблетка, но разкритие така и не получих, доверих се на лекарката и ме оперираха. Много плаках, чувствх се ужасно, физически също бавно се възстанових и започнах да мечтая за нормално раждане, въпреки че не планирах втора бременност все още. Започнах да чета и да се информирам нещо, което не направих първия път, защото бях убедена, че всичко ще се случи естествено и както трябва, предоверих се на докторката, а не трябваше.

Втората бременност дойде изненадващо за мен, не го планирахме. Дъщеря ми беше на 4 години и 5 месеца, достатъчно време беше минало. Бременността вървеше нормално, но докторката от ЖК още в началото ми каза да забравя за нормално раждане.

След 7 месец започнах да търся доктор съгласен да поеме раждането на втората ми дъщеря. Обиколих няколко. Някои казаха – не, други поставиха условия – бебето да не е голямо, да не пренося, това не ме устройваше, защото бях убедена, че няма да родя преди термина.

Времето минаваше, а аз все още не знаех къде ще родя. Вече в 9-ти месец се бях отчаяла, обадих се в една клиника, записах си първия свободен час, който беше при непознат за мен лекар, нямах нерви и сили вече. Отидох на преглед, много плахо и много уплашена първото, което казах е, че имам секцио преди 5 години и искам да родя нормално. Доктора каза: „Добре, възможно е, само искам да ви прегледам, за да видя дали няма противопоказания.”

Онемях! Не можех да повярвам, едва си събрах мислите, за да продължим разговора, направихме план, кога да ходя на запис на тонове, кога на прегледи и след това всичко зависеше от състоянието и на двете ни. Няколко пъти имах прегледи за разкритие, които показваха около 1 см разкритие и центрирана шийка.

Пет дни след термина доктора каза, че вече плацентата е доста зряла, водите са намалени и няма за кога повече да чакаме, искаше на следващия ден да ме приеме и да опитаме със система на много бавна капка.

Вечерта си легнах, дълго не можех да заспя, но съм задрямала. Събудих се в 2 часа от контракция, аз си ги имах от няколко дни, леко болезнени, но нищо сериозно. После пак не можах да заспя и след малко се появи нова контаркция, не съм засичала, защото ми беше ясно, че не се регулярни. Към 4 часа усетих една доста болезнена, след нея отидох до тоалетна, когато станах усетих нещо да ми пада на крака, избърсах го с хартия и видях, че е тапата. Учудих се, защото си мислех, че ми е паднала, от около седмица все имах кафеникаво зацапване и някакви малки слузести парченца, е не е било това, тогавах разбрах наистина как изглежда тапата.

Дочаках сутринта, изкъпах се, проверих багажа, събудих мъжa ми, закусих и с много смесени чувства потеглихме към болницата. Изпитвах ужас, че ме чакаше операция, не вярвах, че ще се случи по другия начин. В 7:30 часа бяхме там, както ни беше уговорката с доктора. Започнаха да оформят документите, мен ме качиха, а на мъжа ми казаха да изчака да му се обадя кога да дойде, защото искахме да присъства.

Настаниха ме в родилна зала, дойде доктора и ме прегледа на ехограф, бебе около 2900 гр., в идеална позиция. Каза, че сме избрали точният момент за раждане, защото водите вече са доста намалели, плацентата е зряла. В 8:30 ми поставиха абокат, доктора каза да включат системата на много бавна капка, направиха ми клизма и повикахме мъжа ми. После легнах за запис. Контракциите се увеличиха, но малко, записа беше идеален.

Пускаха ме да се разхождам, седях на топката, пиех вода, после пак запис. В 10 часа пак ме прегледа за разкритие – същото, но шийката още по-скъсена. И пак се повтяряше запис и разходки. Контракции все същите, стават на 5 минути, после пак се разреждат. В 12 часа пак преглед и пак същото разкритие, тук вече много се разочаровах, помислих си, че няма да се получи, доктора както всеки път, ме уверяваше, че ще стане, но аз се разстроих много, поплаках си, акушерката ме успокояваше, мъжът ми също.

В 14 часа прегледа показа пак същото, отчаянието ми беше страшно силно, доктора каза да засилят малко капката, но контракциите станаха почти непрекъснати и отново я намалиха. В 15 пак ме прегледа и каза, че ще спука мехура, защото е под напрежение и пречи на главата да слиза, усетих водите как изтичат, казаха, че са бистри. Тогава започнаха силни контракции, през 2-3 минути и жестоко болезнени, цикатрикса* ме болеше зверски. Мъжът ми само ми съобщаваше до колко стигат контаркциите на скалата на апарата, вече бяха до 120, а до преди пукането на мехура достигаха до 60. След малко доктора каза, че ще ми сложат упойка, вече бях в едно друго състояние от адските болки и нито се съгласих, нито отказах. Дойде анастезиолога, постави ми катетър и пробно количество от упойката, обясни ми, че тя няма да забави раждането, а напротив, ще му помоне и това било грешно схващане. Казаха, че чакаме доктора да дойде да ме прегледа и да каже дали вече да ми пускат истинската упойка.

Към 16 часа ме прегледа, каза 4 см и да ми слагат вече упойката. Поставиха я и много ми олекна, анастезиолога каза, че сега ще имам чувството, че контакциите се разреждат, но няма да е така, аз просто няма да усещам кога започват и кога завършват, за това ще ми се струва, че са на по-голям интервал. След като видяха, че записа е добър ме изправиха. Не можех да се разхождам, не ме държаха краката, само си стоях права и акушерката ме държеше.

В 17:10 часа дойде доктора, прегледа ме и най- спокойно каза: „Пълно разкритие, след малко започваме да напъваме.” Както си лежах, така скочих от леглото и го погледнах, не си спомням какво възкликнах, но беше нещо от рода на: „Не може да бъде!” Доктора излезе, а акушерките започнаха да приготвят всичко. Мъжът ми не разбра какво се случва и се уплаши от цялото суетене. Обяснихме му, той така се развълнува, започна да търси апарата, да подготвя и телефона си за снимки и клипчета.

Акушерката ми каза да направим пробен напън, за да види как се справям. Доктора дойде към 17:40, обясниха ми как да напъвам, да поемам въздух, да си сгъвам главата към тялото и казаха, че започваме. На 3 контракции с по три напъна главичката почти излезе и всички се развикаха да спра. Доктора ми обхвана корема отгоре и започна много леко да бута с ръка, а акушерката правеше нещо отдолу, може би разширяваше около главичката и точно в 18 часа излезе прекрасната ми и безценна втора дъщеричка. Аз се надигнах и я видях между краката ми на леглото. Отмотаха я от пъпната връв и тя проплака, подадоха на татко да среже пъпната връв и я взе неонатоложката, сложи я на легълцето и я прегледа, каза всичко си има и е добре. Олекна ми.

Акушерката и доктора се занимаваха с мен, след малко ми казаха да напъна и плацентата излезе. После ми казаха, че пъпната връв е била усукана цели 3 пъти около врата, но понеже е била много дълга и не стегната не е създала проблем. Доктора каза, че ми слага само един козметичен шев, защото кожата на едната ми устна се е цепнала съвсем малко.

После измериха дъщеря ми – 2945 гр, 47 см. Дадоха ми я да си я гушна, акушерката ми откопча нощницата и я сложи на гърдата ми. Така си поседяхме 2 часа, после таткото си тръгна, а нас ни преведоха в стаята.

Такова удовлетворение никога не бях изпитвала! Чувството е насравнимо!


цикатрикса* – белег образуван при зарастване на рана.

Подобни публикации: